„Знанията са по-скъпи от парите“

Мокша

Преди няколко дни споделих пред познати намерението си да запиша конкретна магистърска програма. В отговор получих изненадани реакции и възклицания от типа „Ти луда ли си?“, „За какво ти е?“, „До стотната си годишнина ли ще се подвизаваш из университетите?“. Признавам, че аз бях два пъти по-изненадана. Тези реакции така ме вцепениха, че успях да отговоря само с неаргументираното „Защото така искам!“. Но си взех темата „за домашно“, защото остави в мен чувство за непримирение и желание за дискусия.

Затова днес ще говорим за обучението на персонала.

„Дай на човек една риба и той ще яде един ден. Научи го да лови риба и той винаги ще има храна.”

Китайска мъдрост

Обученията и повишаването на квалификацията на персонала са сигурен път към успешното функциониране на всяка компания.

Но, макар тази стара колкото света истина да е валидна с пълна сила и днес, все още бизнесът неглижира и дори тенденциозно избягва думата „обучение“. И, което е още по-тъжно – служителите също бягат от нея като от природно бедствие. Чувстват се комфортно в положението си, особено когато от дълго време заемат работната си позиция и не отчитат необходимост от надграждане на знанията и уменията си.

Какви са най-честите реакции и на двете страни, когато се спомене за обучение:

Работодател: Служител:

Нямаме пари! Аз това си го знам!

Нямаме време! Не ми губете времето!

Нямаме нужда от обучения! Не ме занимавайте с глупости!

Светът, от своя страна, не спира да се развива. Промяната на статуквото е част от еволюцията. И, за да заемем адекватно своето място в съвременния свят, ние трябва да се движим с неговите темпове. В противен случай постепенно се превръщаме в лениво функциониращ механизъм, който бива изместван на все по-заден план.

Позицията и на двете страни противоречи на действителността.

Работодателят иска неговата компания да е конкурентна на пазара и да генерира голяма печалба. Но в същия момент счита, че повишаването на квалификацията на служителите му не реферира към това му желание. Твърди, че няма пари и време за обучения на служителите. Но е склонен да отделя големи суми за помощта на консултантски фирми или да губи огромни времеви ресурси в „откриване на топлата вода“. Каквото и да си говорим, в крайна сметка математиката винаги се произнася на страната на високо квалифицирания персонал.

Служителят твърди, че е достатъчно компетентен и че обученията са загуба на време. Но при всяка промяна и при сблъсък с непозната за него материя, отделеният ресурс за откриване на решение често надминава ресурса, необходим за посещаването на тематично обучение. А и взетото решение не винаги е най-адекватното за ситуацията. Може би фактор за отказа от обучения от страна на служителите е грешното възприятие, че те са за „неграмотните“. Тоест – ако кажеш, че имаш нужда от обучение, това се приема като признание за твоята некомпетентност. А това съвсем не е така. Именно повишаването на квалификацията е инструмент за по-доброто позициониране на един професионалист на пазара на труда. Или, казано с други думи – колкото по-квалифициран е един специалист, толкова по-добре е платен.

Искрено се надявам в обозримо бъдеще бизнеса и индивида да си дадат сметка за ролята на знанията и уменията в прогреса.

И, за да не звучи този текст безпочвено-назидателен, ще го подплатя с доказателства за нашия принос в повишаването на квалификацията на нашите клиенти:

– Всеки месец организираме регулярни обучения за работа с Омекс^® 2000 в нашия офис;

– Организираме индивидуални обучения в нашия офис или в офис на клиента;

– Организираме обучения, засягащи актуална за момента тема;

– Провеждаме дистанционни обучения;

– Организираме мащабни семинари в цялата страна, в които каним лектори от държавните институции и заедно обсъждаме очакваните и вече настъпилите промени в законодателството, както и тяхната реализация в продуктите ни.

Възползвайте се!

А ние ще се радваме да бъдем полезни и да допринесем за високия професионализъм на нашите клиенти и партньори.

Автор: Нетка Коева